Изследване

 

Home Увод Лампи Дросели Стартери Изследване Лаборатория Литература Контакт Книга за гости

5. МЕТОДИКА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛУМИНЕСЦЕНТНИТЕ ЛАМПИ.

5.1. Цел на упражнението.

Усвояване на знания и умения за изследване на елементите на луминесцентните осветители със стартерно запалване и за анализиране на влиянието на неизбежни при експлоатацията фактори върху основните параметри на осветителите.

5.2. Теоретична постановка.

Тръбната луминесцентна лампа е разряден източник на светлина. На фиг.10 е показана схемата, по която лампата може да се включи към електрическата мрежа. За запалването е необходим стартерът S, чийто параметри трябва да бъдат съгласувани с параметрите на лампата. Предназначението на дросела Д е да стабилизира горенето на дъгата.

фиг.10

При експлоатацията лампите и стартерите променят параметрите си, което оказва неблагоприятно влияние на съвместната им работа. Преценка за изправността на луминесцентните лампи, стартерите и дроселите може да се направи въз основа на сравнение на параметрите им с определените от БДС 5116-74 стойности, посочени в таблица 1.

Поддържането в изправност на осветителните уредби с луминесцентни лампи е трудопоглъщаща и сравнително сложна дейност, тъй като в схемите им участват много елементи , чиято съвместна работа е възможна само в рамките на определени условия. Изменението на някои от условията може да направи невъзможна работата на определени елементи. Така например намаляването на напрежението на заработване на стартера предизвиква "мигане" на съответната му лампа, намаляването на напрежението на захранващата мрежа предизвиква увеличаване на напрежението на лампата, което също може да доведе до "мигане" на лампата и т.н.

фиг.11

фиг.12

В практиката се срещат различни схеми на свързване на многоламповите осветители. Най-голямо приложение у нас са намерили схемите с три луминесцентни лампи по 40W със стартерно запалване, показани на фиг.11 и фиг.12. При тези схеми е възможно излизане от строя на едната, двете или трите лампи като осветителят остава включен към мрежата. Възможно е също излизане от строя на някой от кондензаторите или поява на късо съединение в кондензатор и т.н. За правилната експлоатация на осветителите е необходимо да се познава влиянието на различните аварийни състояния на отделните елементи върху работата на целия осветител.

5.3. Методически указания.

Изпитването на луминесцентни лампи, дросели и стартери може да се извърши удобно на стенд, чиято схема е показана на фиг.13.

фиг.13

На схемата са показани с плътни линии неподвижно монтираните на стенда елементи, а с прекъснати линии – елементите, които се свързват допълнително. При провеждане на дадено изследване в схемата се включват само необходимите елементи. На местата на останалите измервателни уреди веригата се осъществява с помощта на съответните прекъсвачи К1 и К2 и т.н. Стендът се захранва посредством автотрансформатор. Включването под напрежение се осъществява посредством прекъсвача П1. Изследваната лампа се свързва към двойка фасунги Ф, която се избира в зависимост от дължината на лампата.

За установяване на състоянието на една лампа най-напред се проверява нейното запалване и светене непосредствено след запалването. На лампите, които се запалват нормално и светят нормално, се измерват параметрите и се проверява тяхното съответствие с посочените в таблица 1 стойности. Двете проверки се провеждат на стенда по схемата на фиг.13 в следната последователност. Лампата се включва към съответната двойка фасунги Ф. В зависимост от мощността на лампата към буксите Д1 и Д2 се включва съответен образцов дросел. Към съответните букси на стенда се включват автотрансформаторът АТ, волтметрите V1 и V2 и амперметрите А1 и А2. За осъществяване на веригата се включват прекъсвачите К5 и К8 и прекъсвача П2 , а превключвателят Пр се включва към буксите, към които е свързан образцовият дросел. Изследването започва с включване на прексъвача П1. С автотрансформатора АТ напрежението се увеличава до номинална стойност 220V и се следят показанията на волтметрите V1 и V2, които трябва да измерват еднакви стойности. Стрелките на амперметрите не се отклоняват. Лампата може да се запали чрез прекъсвача К10 или бутона за запалване Б3 в стартерната верига. При изправна лампа и добър контакт във фасунгите електродите се загряват и в двата края на лампата се появяват светли петна. След 10-20 s прекъсвачът К10 или бутонът Б3 се изключват. Следва лампата да се запали. Ако е необходимо, се прави втори опит за запалване по същия нормален начин. Ако лампата пак не се запали, провежда се опит за форсирано запалване: натиска се бутонът Б3 и докато той е включен, се натиска бутонът за форсирано запалване БФ3. След 10-15s бутонът БФ3 се отпуска и лампата се оставя да работи 10-15 min. Измерва се токът I1 и напрежението U2 и, ако стойностите им са в посочените от стандарта граници, се прави опит за нормално запалване. Ако лампата не се запали, провежда се отново форсирано запалване и след това се повтаря опит за нормално запалване. Ако и този път лампата не се запали, счита се, че е дефектна, и се поставя белег за негодност – черна напречна черта в средата.

Ако при включване на прекъсвача К10 или на бутона Б3, електродите не се нагряват, необходимо е да се провери контакта между лампата и фасунгите. Ако електродите не се нагреят, тяхната изправност се проверява чрез последователно включване на прекъсвачите К1 и К2. Ако жичката на електродите не е прекъсната, при затворено положение на прекъсвачите К1 и К2 светват съответно контролните лампи КЛ1 и КЛ2. Ако се запалва само едната контролна лампа, луминесцентната лампа се обръща. Ако при това свети другата контролна лампа, а първата не се запалва, следва, че съответният електрод е изгорял, т.е. жичката е прекъсната. Лампата се бракува и се поставя белег за негодност – черна напречна черта откъм страната на дефектния електрод.

За лампи, които се запалват нормално с прекъсвача К10 или бутона Б3 и светят стабилно в продължение на 4-5 min., се приема, че са издържали успешно първата проверка за изправност. След това на напрежението U1 се задава стойност 220V и се измерва тока I2 и напрежението на лампата в работен режим. Пусковият ток на лампата се измерва с амперметъра А1 при включено положение на прекъсвача К10 или бутона Б3.

При работен режим на лампата, след като се натисне и задържи бутона К1, се отчитат показанията на амперметъра А2. По този начин се проверява наличието на изправителен ефект в лампата, който се появява при намалена или прекратена емисия на някой от електродите. Ако измерения с амперметъра А2 ток има стойност с 25% по-голяма от тока I1, следва, че изправителният ефект е значителен и лампата е в края на своя живот. На цокъла на такава лампа се поставя червен белег , че тя може да се използва в неотговорни в светлотехническо отношение помещения или на места, където лесно може да бъде сменена. Резултатите от измерванията, констатациите за състоянието на лампата и изводите относно възможностите за нейното използване се записват в таблица 2. Една лампа е годна за работа, ако електродите са здрави, запалва се нормално, няма изправителен ефект и стойностите на пусковия и работния ток и напрежението на лампата съответстват на изискванията на стандарта (таблица 1).

Лампите със здрави електроди и със стойностите на пусковия и работния ток и напрежението в границите на посочените в таблица 1, но изправителния ефект (I2>1,25I1) се считат годни за неотговорни случаи.

Изправност на стартер с тлеещ разряд се проверява също на стенда, показан на фиг.13. Измерват се времето на заработване при напрежение 220V и напрежението, при което стартерът заработва. Изследването се провежда в следната последователност. Свързва се волтметъра V1. Превключвателят Пр се поставя в положение 0. Включват се прекъсвачите К4 и К5. Изследваният стартер се поставя в гнездото Ст1. Включва се прекъсвача П1 и посредством автотрансформатора АТ напрежението се увеличава до номинална стойност , което се контролира с волтметъра V1. Включва се прекъсвача П2. Ако стартерът е изправен, след не повече от 10s контролните лампи КЛ3 и КЛ4 светват. Ако контролните лампи не светят, следва, че има прекъсната верига или че разстоянието между електродите на стартера е много голямо, т.е. стартерът е неизправен.

За измерване на напрежението на заработване подаваното на стартера напрежение се повишава бавно от стойност нула и внимателно се наблюдават лампите КЛ3 и КЛ4, за да се установи точно момента на зработване на стартера. В този момент показанията на волтметъра V1 се отчита напрежението на заработване, чиято стойност трябва да бъде в границите в таблица 1.

За установяване изправността на дросела се измерва изолационното съпротивление между навивките и корпусаи пусковият и работният ток при включване с образцова лампа.

Изолационното съпротивление при студено състояние на дросела трябва да бъде по-голямо от 20МΩ. Измерва се с мегаомметър. Пусковият ток се измерва на стенда с амперметъра А1 в следната последователност. При изключено положение и автотрансформатор в нулево положение към буксите Д1 се включва изследваният дросел. Включва се превключвателят К7. Превключвателят Пр се поставя в положение 2. Прекъсвачът К8 е изключен. Включва се прекъсвачът П1, посредством автотрансформатора АТ напрежението се повишава до номинална стойност 220V и по показанията на амперметъра А1 се отчита стойността на пусковия ток. Ако с амперметъра се установи, че във веригата не протича ток, следва, че намотката на дросела е прекъсната. След това при изключено положение на К7 и включено положение на К8 образцовата лампа се запалва с бутона Б3. С амперметъра А1 се измерва тока при работен режим.

Дроселът е в изправност, ако изолационното съпротивление е по-голямо от 20МΩ, няма късо съединение между навивките на бобината, няма прекъсната верига или извод и стойностите на пусковия и работния ток съответстват на посочените в таблица1.

Изследване на схема на осветител с луминесцентна лампа, показана на фиг.13

Определя се cosφ при изправно състояние на лампата. За целта на съответната схема се подава напрежение и се следят показанията на амперметъра А1. Минималната стойност на тока I1 съответства на максималната стойност на фактора на мощността

cosφ = ,

където:

P е измерената от ватметъра мощност;
U1 – измереното от волтметъра напрежение;
I1 – измереният от амперметъра минимален ток.

При така установената максимална стойност на фактора на мощността се измерват тока I1, мощността P1, тока I2 и напрежението U2 на лампата при постоянно захранващо напрежение.

5.4. Задачи за изпълнение.

1. По схема на фиг.13 да се провери изправността на една луминесцентна лампа, един дросел и един стартер.
2. Да се снемат зависимостите P, I1, U2, I2 и cosφ за 220V.
3. Да се анализират резултатите от изследванията по т.1 и т.2 и да се формулират изводи относно изправонстта на луминесцентните лампи, стратер и дросел.

5.5. Необходими уреди и съоръжения.

1. Стенд за изпитване на луминесцентни лампи, дросели и стартери.
2. Източник на променлив ток.
3. Автотрансформатор.
4. Амперметри.
5. Волтметри.
6. Ватметър.
7. Мегаомметър.
8. Луминесцентни лампи за стартерно запалване.
9. Стартери с тлеещ разряд.
10. Дросели за стартерно запалване.
11. Съединителни проводници.

ТАБЛИЦИ

Таблица 1

параметри

Мощност на лампата, W

20

25

30

40

65

80

на лампата

напрежение в работен режим
Uл, V

номинално

80

94

81

103

110

102

минимално

72

84

71

93

100

92

максимално

88

104

91

113

120

112

 

ток, А

в работен режим

0,30

0,29

0,405

0,43

0,67

0,865

в пусков режим

0,49

0,45

0,62

0,65

1,00

1,30

на стартера

минимално допустимо напрежение на заработване, V

110

120

110

130

140

130

на дросела

номинален ток в работен режим, А

0,37

0,29

0,405

0,43

0,67

0,865

ток в пусков режим при
Uмр=180V, A

не по-голям от

0,45

0,35

0,49

0,52

0,81

1,04

не по-малък от

0,41

0,32

0,45

0,48

0,74

0,95

ток в пусков режим при
Uмр=220V, А

не по-голям от

0,70

0,70

0,70

0,80

1,30

1,60

не по-малък от

0,55

0,45

0,62

0,65

1,00

1,30

 

Таблица 2

Изследвана лампа

Измерени параметри

Констатации

Извод

Ip

U2

Iп

I2

Електроди – здрави или с прекъсната жичка;
Пусков ток – недостатъчен или по-голям от необходимия;
Наличие на изправителен ефект и т.н.

Годна, негодна, годна за неотговорни места

A

V

A

A

 

Таблица 3

U1

P

I1

I2

U2

cosφ

V

W

A

A

V

-

 

Designed by MIREL Ltd. All rights reserved.
Last updated 2000-05-22